Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2009 10:59 - Оставам до теб
Автор: gratcia Категория: Други   
Прочетен: 1835 Коментари: 4 Гласове:
-3



Мъчително ми беше да го гледам такъв. Преди време беше веселяк, а сега се беше превърнал в равнодушник. Държеше се, като че ли нищо не го интересуваше. И писанията му станаха едни монотонни - нищо интересно. Като че ли гледах човек без душа. Къде ли я беше оставил ? Какво беше се случило с нея ? А с него самия?
Така ден след ден , като го слушах какво говореше, не спирах да се чудя - какво се е случило с него !? Мислех си да го попитам - но дали щеше да ми каже ? Труден въпрос беше това и разсъждавах над него. Наблюдавах го отстрани и не смеех да се намеся в личното му пространство, докато не прочетох смазващата му, грозна и абсурдна статия - последната, която беше написал. В нея нямаше нищо свързано, нищо, за което да се хване човек. Глупост някаква на объркан мозък. Прочетох я няколко пъти и вече имах чувството, че се намирам в някаква лудница, където никой незнаеше какво иска ,какъв да бъде и как да продължи живота си.
Това беше капката, която преля чашата и се реших - ще говоря с него.
-  Здравей - казах му, а той едва вдигна очи към мен и измрънка нещо под носа си- искаш ли да излезем и да пием кафе или нещо друго ?
Сякаш не ме беше чул. А аз стоях там, до него, и чаках някакъв отговор.
Накрая се престраши и ми отговори :
- Ааа, може, добре - стана и излязохме от сградата.
В близкото кафене нямаше много хора и аз се зарадвах, защото едва ли имаше нужда от много шум.
- Как си....как я караш напоследък ? - попитах го.
- Е, нали знаеш,все така съм си  - отговори ми с неохота.
- Не, незнам. Как си си така ? Забелязвам промяна в теб и дълго се чудих дали да разговаряме по този въпрос. Незнам дали желаеш да споделиш това, което те тормози, но аз като твой приятел немога повече да те гледам как страдаш.
Думите ми полетяха във въздуха и настана досадна тишина, която не се знаеше дали ще бъде нарушена от негови думи. Гледах го как отпиваше от кафето, а погледа му беше застинал върху покривката на масата- като че ли искаше да разбере как точно е била ушита.
- Извинявай - най-накрая започна да говори - незнаех, че толкова явна е промяната в мен. Ти си добър приятел и повярвай ми, не съм искал да те обидя с поведението си. Просто...... как да ти кажа.......незнам дали мога да говоря по този въпрос. Твърде болезнен е за мен и затова засега предпочитам да си мълча. Имам нужда от време, за да осмисля нещата, които се случват с мен. Не се обиждай, но немога да говоря.......сега......нали разбираш.
- Да, добре разбирам. Само искам да знаеш, че винаги съм насреща ако имаш нужда от нещо.
Той само кимна с глава и продължи да гледа в покривката на масата. Така мълчаливо станахме и се върнахме в офиса.
През следващите дни не спирах да го наблюдавам. Говорех с него на странични теми, абсолютно безлични, но според мен теми, които го разсейваха по свой си начин. Той постепенно се отпускаше, повеждаше разговорите. Статиите му малко по малко заприличваха на неговите си. Не напълно , но имаше напредък.
Ходехме на ресторант, на кино, на кафе или просто се разхождахме в парка. Аз никога повече не го попитах нищо. Уважих желанието му , но не го изоставих самотен.Чаках да видя отново усмивката на лицето му.Онази - неговата си усмивка, която стопляше душата ми.
Аз бях негов приятел и останах такъв докрая.
Чаках усмивката...


 



Тагове:   Оставам,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smani - Много
15.11.2009 13:49
интересен разказ. :)
цитирай
2. ydon - Да не е нещо влюбен в теб?!?
15.11.2009 14:39
Да не е нещо влюбен в теб?!?
цитирай
3. gratcia - smani
16.11.2009 11:11
Благодаря , Смани !:))))
цитирай
4. gratcia - ydon
16.11.2009 11:12
Човек никога незнае....ноооооо, няма нищо общо с мен : )))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gratcia
Категория: Тя и той
Прочетен: 485736
Постинги: 181
Коментари: 520
Гласове: 3011
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол