Прочетен: 1162 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2010 18:41
Тя се поклащаше под звуците на музиката и изобщо не забелязваше какво става около нея.Изолирана от всичко и от всеки, отдадена единствено на музиката.
Преди месец не си и помисляше дори да ходи на купони. Но сега вече беше различно. Тя беше различна. Мина през ада, за да достигне до тази точка на живота, заради която си заслужаваше да живееш всеки миг, всяка секунда. Неискаше да изпуска нищо. Искаше да участва, да усеща , да чувства , да чува...
Случи се преди месец. Беше щастливо сгодена за човека на мечтите си. Когато се замисляше какви точно бяха те, нямаше отговор на въпроса,но знаеше,че точно той е човекът за нея. Подготвяха сватбата , но от работа не и оставаше време сама да се заеме с всичко. А нямаше и желание . Всички им даваха съвети, мъкнеха ги по магазини, на проби - абсолютна лудница. Невероятно е, когато човек, попаднал в подобна ситуация, която дори не си е представял, губи желание за каквото и да е. Така се случи и с нея. Интереса към сватбата се запиля някъде между тази и онази рокля, този и онзи костюм, изгуби се като игла в купа сено. Годеникът и постепенно започна да изчезва с дни, под формата на най-различни оправдания. Тя го изслушваше и му вярваше. Изобщо не подозираше,че ще започне някога да я лъже. А той , започнал един път с лъжите, неможеше да спре. Лъжеше я и отбягваше срещите.
Всичко си вървеше уж нормално.
Напрежението оспори нормалното положение - каза си думата . Тя неможеше вече сама да се блъска с всички, да спори, да решава кое как да стане. А него го нямаше. Все беше някъде, далеч от нея. Отвреме-навреме и звънеше, за да попита докъде са стигнали нещата и толкова. Дори нямаше време да се оплаче, той безмилостно затваряше телефона.
След един толкова дълъг и изтощителен ден, седнала сама в тъмната къща, мислите и започнаха да се реят като звездите. Мисли, които искаха и мисли, които неискаха. Незнаеше накъде ще наклонят везните. За нея сватбата беше искрата в живота и, но се питаше защо е сама !?Самотата я обгърна, впиваше се в кожата и, пронизваше я. Дори не и позволяваше да заплаче, за да я прогони поне за миг. Нямаше сълзи, нямаше стенания, просто самота.
Нямаше и сватба.
Ето я сега. На купон, с много приятели. Тя , младата, докосната от съдбата за един кратък миг от живота си. Докосната, за да се отворят още пътища пред нея, още животи, още любови, още...
Дотогава, докато сърцето и ще тупти в едно с едно друго сърце, което няма да я изпусне дори за секунда. Сърце, което ще и бъде отдадено завинаги.
Дотогава, докато се намерят ще живее живота и ще бъде радостна за всяка глътка любов.
Живота е път ! Ще върви по него, дотогава....
Дотогава, докато се намерят !
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela