Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2009 19:39 - Докато дишам
Автор: gratcia Категория: Други   
Прочетен: 1162 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 05.05.2010 18:41



image

Тя се поклащаше под звуците на музиката и изобщо не забелязваше какво става около нея.Изолирана от всичко и от всеки, отдадена единствено на музиката.
Преди месец не си и помисляше дори да ходи на купони. Но сега вече беше различно. Тя беше различна. Мина през ада, за да достигне до тази точка на живота, заради която си заслужаваше да живееш всеки миг, всяка секунда. Неискаше да изпуска нищо. Искаше да участва, да усеща , да чувства , да чува...
       Случи се преди месец. Беше щастливо сгодена за човека на мечтите си. Когато се замисляше какви точно бяха те, нямаше отговор на въпроса,но знаеше,че точно той е човекът за нея. Подготвяха сватбата , но от работа не и оставаше време сама да се заеме с всичко. А нямаше и желание . Всички им даваха съвети, мъкнеха ги по магазини, на проби - абсолютна лудница. Невероятно е, когато човек, попаднал в подобна ситуация, която дори не си е представял, губи желание за каквото и да е. Така се случи и с нея. Интереса към сватбата се запиля някъде между тази и онази рокля, този и онзи костюм, изгуби се като игла в купа сено.  Годеникът и постепенно започна да изчезва с дни, под формата на най-различни оправдания. Тя го изслушваше и му вярваше. Изобщо не подозираше,че ще започне някога да я лъже. А той , започнал един път с лъжите, неможеше да спре. Лъжеше я и отбягваше срещите.

        Всичко си вървеше уж нормално.

Напрежението оспори нормалното положение - каза си  думата . Тя неможеше вече сама да се блъска с всички, да спори, да решава кое как да стане. А него го нямаше. Все беше някъде, далеч от нея. Отвреме-навреме и звънеше, за да попита докъде са стигнали нещата и толкова. Дори нямаше време да се оплаче, той безмилостно затваряше телефона.

        След един толкова дълъг и изтощителен ден, седнала сама в тъмната къща, мислите и започнаха да се реят като звездите. Мисли, които искаха и мисли, които неискаха. Незнаеше накъде ще наклонят везните. За нея сватбата беше искрата в живота и, но се питаше защо е сама !?Самотата я обгърна, впиваше се в кожата и, пронизваше я. Дори не и позволяваше да заплаче, за да я прогони поне за миг. Нямаше сълзи, нямаше стенания, просто самота.

        Нямаше и сватба.

        Ето я сега. На купон, с много приятели. Тя , младата, докосната от съдбата за един кратък миг от живота си. Докосната, за да се отворят още пътища пред нея, още животи, още любови, още...

        Дотогава, докато сърцето и ще тупти в едно с едно друго сърце, което няма да я изпусне дори за секунда. Сърце, което ще и бъде отдадено завинаги.

Дотогава, докато се намерят ще живее живота и ще бъде радостна за всяка глътка любов.

Живота е път ! Ще върви по него, дотогава....

Дотогава, докато се намерят !

image
 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smani - Грация
04.12.2009 10:35
какви са тия тъжни разкази в месеца на големите празници!? :)
цитирай
2. gratcia - smani
04.12.2009 13:15
Ами, разкази....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gratcia
Категория: Тя и той
Прочетен: 485783
Постинги: 181
Коментари: 520
Гласове: 3011
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол