Преди няколко дни, котката ми падна от прозореца на третия етаж, в стремежа си да хване някоя прелитаща лястовичка. От известно време им беше хвърлила мерника, но не мислех, че ще направи такава глупост. Обаче нали си е котешко, луда глава, какво толкова да му мисли. Два дни се побъркахме да я търсим. Единия ден – в една посока, на другия ден – в другата посока. Няма как – трябва да я намеря, все едно душата ми беше извадил някой. Стана ми едно пусто без нея. Три години си я гледкаме, като член на семейството си е. Та, викам я аз, викам я – Мария, Мария – така се казва. Откъде ми хрумна това име – незнам. Сигурно на Мария ми е приличала. Изведнъж, чувам я, мяука. Познавам си я, както и тя си ме познава. Нали повече аз се грижа за нея, как няма да ми разпознае виковете. Тръгвам по звука и изведнъж я виждам. Легнала между тревичките, мяука и ме гледа жално,жално. Говоря и тихо, и аха да я взема – тя решила да се крие. Добре, ще си играем на криеница. Но съм решила – без нея не се прибирам. Знам – наплашена е. Ами домашна котка е все пак, не е излизала . Поиграхме си малко с нея, при което аз станах вир вода, защото слънцето буквално ме пържеше. Най-накрая – след около два часа игра, я хванах. Прибрах си я в къщи и последваха процедури, без които неможе – къпане,рязане на нокти,ресане – ами все пак откъде да знам къде се е разнасяла нашата Мария. Поогледах я след това , ударила си е муцунката. „Абе лудото- викам и – е, на муцуната ли намери да паднеш !?” Добре си е тя сега – спокойна е, пак си е господарката на къщата. А аз съм щастлива, че я намерих, защото си е нашата любимка. Голяма радост – само който не е гледал домашно животинче няма да разбере за какво говоря. А ето и едно клипче за нашите любимци – котките :

Котаракът ми имаше същото изпълнение, но беше паднал от шестия етаж. Оцеля като по чудо и е добре но още го гони уплахата. Лека вечер и гуш на Мария и от мен!

Освен да ги съберем двамката, може да му мине. И тя два-три дни подскачаше при всеки шум,но вече не. Май повече аз съм уплашена от нея - следя я да не се покатери пак на прозореца :)
Непременно ще я гушна и ти гуш на твоя коти от мен :))

Рязането на ноктите сигурно е сложна процедура. Аз на моя сиамец не си и помислях да му причинявам такива работи - той нямаше и да позволи.. :)

аааа, има си начини за всичко. При мен има една дума, която не приемам по никакъв повод - думата е Немога.:))))

Не ти е било на главата със сиамец да се занимаваш. Само да си го помислиш /рязането на нокти/ и веднага ще изръмжи, запрашвайки на някъде. :)

rumji, a? simpatqga e zna4i !!! :)

Кръстоска между питбул и бенгалски тигър. :)

haha, tova trqbva da se vidi===:)))